* * *

Мома и овчар се наддумват

Що ми гърми, що ми тънти
зад онази равна гора?
Не ми е било гърмежи,
гърмежи, още тънтежи,
най ми било Нонон чобан
с девет стада, с девет кехаи.
Напред върви Нонон чобан,
с подкован кривак на рамо,
на кривака медно бъкле,
в ръце държи меден кавал.
Кавал свири, стадо реди:
- Като мома руса коса,
като ерген дребен перчем.
Отде го чу малка мома,
та прескочи в градинка,
та набрала дор три китки,
дор три китки с местно цвете,
че отиде тата долу,
тата долу на чешмите.
Там намери, там завари,
там завари Нонон чобан.
Че я пита Нонон чобан:
- Мари, моме, малка моме,
пие ли се тази вода?
Отговаря малка мома:
- Тази вода не се пие,
тук се вземат дор три китки,
дор три китки с местно цвете.
Отговаря Нонон чобан:
- Ако беше Нонон вземал
дор три китки с местно цвете,
не би имал девет стада,
девет стада, девет кеи!
Тука пеем - Бога славим:
"Колкот билки у полето,
толкоз здраве у таз къща!"

© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 21.05.2016
Български фолклорни мотиви. Т. І. Обредни песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2016
Български фолклорни мотиви. Т. VІ. Любовни песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2016