 |
Издателство |
:. Издателство
LiterNet  |
Медии |
| :. Електронно списание LiterNet |
| :. Електронно списание БЕЛ |
:. Културни
новини    |
Каталози |
| :. По
дати : Март |
| :. Електронни книги |
| :. Раздели / Рубрики |
| :. Автори |
| :. Критика за авторите |
Книжарници |
| :. Книжен
пазар |
:. Книгосвят: сравни цени  |
Ресурси |
| :. Каталог за култура |
| :. Артзона |
| :. Писмена реч |
За
нас |
| :. Всичко за LiterNet |
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни
* * *
Мома му е омиляла като китка годенишка
- Съди, мамо, кого съдиш,
карай, мамо, кого караш,
ама мене недей съди,
недей съди, недей кара,
че ми либе омиляло,
омиляло, одражало,
на сърце ми право стои
като пръчка дафинова,
из Цариград изнесена,
та през Ловеч пренесена
и във Плевен занесена,
в сред пазаря посадена.
На бутур й Дунав тече,
на средата капки капят,
на въри й цвете цъфти,
цвете цъфти каламфирче.
Тъй ми й, мамо, омиляло.
Угърчин, Ловешко; седенкарска (Стоин-ССБ, № 2160).
© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 18.04.2016
Български фолклорни мотиви. Т. VІ. Любовни песни. Съст. Тодор Моллов. Варна:
LiterNet, 2006-2016