* * *

Мома му е омиляла като китка годенишка

- Кълни, мамо, кого кълнеш,
сал мене, мамо, недей кълни,
че ми й либе в сърце влязло,
в сърце влязло, билки дало,
билки дало запоилки,
от Цариград изпратени,
през тих Дунав пренесени,
в градинчица разсадени,
в градинчица под дюлчица.
Край дюлчица река тече,
край реката сиво стадо,
сиво стадо, вакъл овчар,
вакъл овчар с меден кавал,
кавал свири и говори:
- Чуйте, мало и голямо,
как е мома пристанала,
преди пладне от хорото,
оставила й болна майка,
болна майка, болен баща,
девет братя във тъмница,
а десета мила сестра
на носило пред венчило.

© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 18.04.2016
Български фолклорни мотиви. Т. VІ. Любовни песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2016