* * *

Мома му е омиляла като китка годенишка

- Мари китко невенкова
от ворше ти роса роси,
от корен ти Дунав тече,
Дунав тече, мома влече,
покрай него овчар пасе,
овчар пасе сивоно стадо.
Мома му се жално моли:
- Бре овчарьо, бре стадарьо,
извади ме от бел Дунав!
Га са женям, ще те дарем -
тенкана ризка копринена,
тьонак аглок, и той таков.
- Извадам та, машька моме,
ле 'ко сторим да се зомем -
е си имам тьонки ризки,
тьонки ризки и аглоци.
- Бре овчарьо, бре стадарьо,
га сам пуста главеница,
сватба ми е отсечена,
годеше са на дворове,
деверен е през селоно.

© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 18.04.2016
Български фолклорни мотиви. Т. VІ. Любовни песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2016