* * *

Мома му е омиляла като китка годенишка

- Мари, моме, малка моме,
като си сама ти кълнеше,
само мен недей кълна,
само мен и мойто либе.
Че ми либе в сърцето влязло,
в сърце влязло, билки доляло,
билки, либе ле, запоилки!
От Цариграда донесени,
през бял Дунав пренесени,
в градинчица разсадени,
в градинчица под дюлчица;
под дюлчица река тече,
край реката сиво стадо,
сиво стадо с вакъл овчар,
вакъл овчар с кавал свири,
кавалът свири и говори:
"Чуйте малко и голямо
как е мома пристанала
от хоро посред пладне.
Оставила болна майка,
болна майка, болен баща!"

© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 18.04.2016
Български фолклорни мотиви. Т. VІ. Любовни песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2016