|
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни
* * *
Мома му е омиляла като китка годенишка
Дисанъм китка невенова,
невенова, неносена,
от Загоре донесена,
у Радини занесена,
във градинка разсадена,
разсадена, запрашена.
От върха й роса роси,
от корен й Дунав тече,
Дунав тече мома влече.
По край ходи вакъл овчар,
малка мома проговаре:
- Я варай, момко, извади ме,
и ще те даря добра риза,
добра риза копринена.
Момък момне отговаря:
- Не ща, моме, тънка риза,
най си искам малка мома!
Навъсен, Харманлийско; коледна (Архив КБЛ-ВТУ).
© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 18.04.2016
Български фолклорни мотиви. Т. VІ. Любовни песни. Съст. Тодор Моллов. Варна:
LiterNet, 2006-2016
|