* * *

Мома му е омиляла като китка годенишка

- Карай, майчо, кого караш,
мене, майчо, немой кара. (2)
Мене мома одражала,
одражала, омилела
кайно ми китка перушничка,
от Загорье донесена,
през бел Дунав пренесена,
във градинка разсадена -
от вършек й роса роси,
от корень й Дунав тече,
Дунав тече, мома влече.
Овчар пасе сиво стадо,
мома му се милно моли:
- Бре, овчаро шилигаро,
извади ме от бял Дунав.
Га са женя, ще те даря
тенка риза копринена (2)
и аглочек, и той такъв.
- Мари, моме, малка моме,
извади ща от бел Дунав (Марица),
ку ме дариш тенка снага,
тенка снага, бяло лице.
- Бре, овчаро-шилигаро,
как да даря тенка снага,
га съм пуста главеница?
главеница, думомница?
- Га си пуста главеница,
па си върви низ бел Дунав (Марица).

© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 18.04.2016
Български фолклорни мотиви. Т. VІ. Любовни песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2016