 |
Издателство |
:. Издателство
LiterNet  |
Медии |
| :. Електронно списание LiterNet |
| :. Електронно списание БЕЛ |
:. Културни
новини    |
Каталози |
| :. По
дати : Март |
| :. Електронни книги |
| :. Раздели / Рубрики |
| :. Автори |
| :. Критика за авторите |
Книжарници |
| :. Книжен
пазар |
:. Книгосвят: сравни цени  |
Ресурси |
| :. Каталог за култура |
| :. Артзона |
| :. Писмена реч |
За
нас |
| :. Всичко за LiterNet |
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни
* * *
Мома му е омиляла като китка годенишка
Прочула се е неранза,
от върха й роса капе,
от корен й Дунав тече,
Дунав тече, мома влече.
Вакъл чобан овце пасе,
мари, мома му говори:
- Земни мене, вакъл чобан,
я ще ти дам добра дара,
добра дара кован пояс,
кован пояс, вити гримни.
Малки Самоков, Визенско - Турция; зап. в Кости, Василиковско, дн. Царевско; зимно хоро (Стоин-ИЗТр., № 1314 - "Вземи мене, вакъл чобан!").
© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 18.04.2016
Български фолклорни мотиви. Т. VІ. Любовни песни. Съст. Тодор Моллов. Варна:
LiterNet, 2006-2016