* * *

Мома му е омиляла като китка годенишка

- Карай, мале, кого караш,
ти Хасана немой кара,
ам' си карай Исеина.
Исеин е малък, глупав,
Хасаню е време дошло
да го женим, да го главим.
Нему мома омилела,
омилела, додражала
кайо летна лястовичка,
кайно зимна гургуличка,
кайно китка перунишка
от Загоре донесена,
през рекана пренесена,
на бел камен посадена,
с момски солзи заливана,
с момски пръсте вазпрашена.
Расла китка, та нарасла
тенка ела, та висока.
От ворше хи роса роси,
от щолби хи капки капят,
от дъно хи Дунав тече,
Дунав тече, мома влече.
Покрай Дунав овчар пасе,
овчар пасе сиво стадо.
Малка мома му се моли:
- Бре овчарю, бре чобано,
извади ме от бел Дунав,
га са женям, ще те дарем
тенка риза копринена!
- Мари моме, малка моме
не извадам та от бел Дунав,
дор не речеш: "Ще те зьомам!"

© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 18.04.2016
Български фолклорни мотиви. Т. VІ. Любовни песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2016