* * *

Мома му е омиляла като китка годенишка

- Кълни, момко, кого кълнеш,
само мене не кълни,
че ми е либе в сърце влязло,
в сърце влязло, билки дало,
билки дало запоилки.
От Цариград донесени,
през Бял Дунав пренесени,
в градинчица разсъдени,
в градинчица през дюлчица.
Край дюлчица река тече,
край реката сиво стадо,
сиво стадо с вакъл овчар,
вакъл овчар с меден кавал.
Кавалът му отговаря:
- Чуйте мало и голямо,
как е мома пристанала -
посред пладне на хорото.
Оставила е болна майка,
болна майка, болен татко
и девет братя в тъмница.

© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 18.04.2016
Български фолклорни мотиви. Т. VІ. Любовни песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2016