* * *

Мома му е омиляла като китка годенишка

Джан Калино, джан Малино,
джанъм, китка неповейка!
През София пренесена,
в Етрополе донесена,
в Етрополе, у Радини,
у Радини посадена,
у Радини във градина,
във градина, под калина,
под кическа лилячина.
От върха й роса капе,
от корен й Дунав тече,
кален-мътен, кален-мътен,
кален-мътен, варовитен.
Дърва носи и камъни,
та ги хвърля по брегове,
по брегове, по долове...
Леле варай, бели Дунав,
много кален, много мътен,
Дунав тече кален-мътен,
Дунав тече, мома влече,
та я хвърга по брегове,
по брегове, по долове...
Като чула нойна майка,
та излезе на Дунава,
като видя нойно чедо,
сълзи рони по пазуви,
отгледаа по Дунава...

© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 18.04.2016
Български фолклорни мотиви. Т. VІ. Любовни песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2016