|
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни
* * *
Мома му е омиляла като китка годенишка
- Карай, майчо, кого караш,
мене, майчо, недей кара,
мен е мома одражала,
одражала, омилела
кайно китка перунишка,
от Загоре донесена,
през бял Дунав пренесена,
във градинка разсадена,
във градинка до калинка.
От вършек хи роса роси,
от корен хи Дунав тече,
покрай Дунав овчар пасе,
овчар пасе сиво стадо.
Мома му се жално моли:
- Бре, овчарьо, бре стадарьо,
извади ме от бял Дунав,
га се женям, ще те дарям
тьонка риза копринена!
- Мари, море, малка моме,
извади те ще, 'ко ме дариш
тънка снага, черни очи!...
Чепеларе, Асеновградско; хороводна (СбНУ 39/1934, Букур., № 165);
контаминирана.
© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 18.04.2016
Български фолклорни мотиви. Т. VІ. Любовни песни. Съст. Тодор Моллов. Варна:
LiterNet, 2006-2016
|