 |
Издателство |
:. Издателство
LiterNet  |
Медии |
| :. Електронно списание LiterNet |
| :. Електронно списание БЕЛ |
:. Културни
новини    |
Каталози |
| :. По
дати : Март |
| :. Електронни книги |
| :. Раздели / Рубрики |
| :. Автори |
| :. Критика за авторите |
Книжарници |
| :. Книжен
пазар |
:. Книгосвят: сравни цени  |
Ресурси |
| :. Каталог за култура |
| :. Артзона |
| :. Писмена реч |
За
нас |
| :. Всичко за LiterNet |
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни
* * *
Мома му е омиляла като китка годенишка
- Билки ле, момком запоилки ле,
от Цариграда изнесени,
през бял Дунав пренесени,
в момин двори разсадени,
в градинчица под сливчица,
от сливчица роса роси,
роса роси, капка капе,
край кореня река тече,
река тече, стадо влачи,
сред стадото вакъл овчар,
вакъл овчар с меден кавал,
кавала свири и говори:
"Слушайте, мало и голямо,
как ми й мома пристанала
среди пладне от хорото,
оставила болна майка,
болна майка, болен баща,
девет братя у синджири."
Аспарухово, Провадийско; великденска - хороводна (Калоянов-ДЮДК, № 92 - "Билки запоилки"); контаминирана.
© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 18.04.2016
Български фолклорни мотиви. Т. VІ. Любовни песни. Съст. Тодор Моллов. Варна:
LiterNet, 2006-2016