|
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни
* * *
Момък и мома конак-сайбийка
Иван на Станка думаше:
- Станке ле, конак-сайбийке,
стана вече девет години,
откак съм у вас захождал
захождал и закондисвал
не бях те Станке запитал,
защо си толкоз хубава,
защо си бяла и червена,
защо си тънка и висока.
Бяла си като лебеди,
червена като ябълка,
тъничка като топола.
Станка на Иван думаше:
- Байно ле, бате Иване,
като ме питаш, да кажа,
защо съм толкоз хубава,
защо съм бяла като лебед
и червена като ябълка,
защо съм тънка висока.
Кога ме мама раждала,
за топола се е държала,
с бяло ма мляко къпала,
с руйно ме вино поляла.
За туй съм бяла и червена,
за туй съм тънка висока.
Зорница, Грудовско (Архив КБЛ-ВТУ); контаминирана.
© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 11.05.2018
Български фолклорни мотиви. Т. VІ. Любовни песни. Съст. Тодор Моллов. Варна:
LiterNet, 2006-2018
|