* * *

Момък и мома конак-сайбийка

- Станко ле, конак-сайбийко, мъри,
Станко ле, бела гражданко,
сега са, Станко, сега са,
сега са девет години,
все у вас, Станко, доходам,
все у вас, Станко, на конак.
Дума не ти бех продумал,
в очи те не бех погледнал.
Ся ще ти дума продума
и с очи ще те погледна,
и ще те, Стано, попита -
майка ти машчеха ли е,
тато ти повторен ли е,
та те самичка остаят,
самичка със аргакькето?
А пък Станка му думаше:
- Мене ми майка верува,
та ме самичка оставя,
самичка със аргакькето.
Пък той, хи Стоян, думаше:
- Станко ле, мъри хубава,
сега се девет години,
дума не ти бех продумал,
сега ще те дума продумам
и ще те дума попита -
ти питай, Станко, майка си
дават ли тебе на мене,
двамата да се вземеме.
- Не съм ги, Стоян, питала,
ми съм ги на сън слушала.
Майка на татка думаше, -
мене ме на тебе не дават.

© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 11.05.2018
Български фолклорни мотиви. Т. VІ. Любовни песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2018