* * *

Момък и мома конак-сайбийка

Георги на Станка думаше:
- Станке ле, урум-беглийко,
Станке ле, конак-сайбийко!
Сега са, Станко, сега са,
сега са девет години
откак съм тръгнал с беглика,
с беглика, с бегликите.
Девет съм кази обидил
кази, Станко ле, касаби
и на казите селата,
конака не съм променил:
все у нас, Станке, идвам,
все у вас, Станке, на конака
и тебе, Станке, находим.
Ти ми, Станке ле, поливаш,
софрата слагаш и вдигаш,
ти ми, Станке ле, постилаш,
постилаш, Станке, и вдигаш.
В очите не съм те погледнал,
дума не съм ти продумал.
Сега ще те в очите погледна
и дума ще те попитам:
- Питам, Станке ле, майка ти,
а пък майка ти - татко ти:
дават ли тебе на мене,
вземат ли мене за тебе,
мене за тебе - за юнак?
Станка на Георги думаше:
- Не съм ги, Георги, питала,
ама съм ги, Георги, слушала.
Татко на майка думаше:
"До девет щерки да имам,
една на Георги не давам,
че Георги ходи с беглика,
с беглика, с бегликчиите,
на бегликчиите главатар,
на парите им хазнатар, -
два пъти още броеше,
три пъти беглико сбираше!"

© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 11.05.2018
Български фолклорни мотиви. Т. VІ. Любовни песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2018