|
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни
* * *
Момък и мома конак-сайбийка
- Станке ле, урум-беглийке,
Станке ле, конак-сайбия,
стана ми девет години
откак съм у вас на конак,
все ти ме, Станке, посрещаш,
все ти ме, Станке, изпращаш.
Дума не съм ти продумал,
в очи не съм те погледнал,
а сега ще те попитам -
вземаш ли, Станке, войвода?
- Войвода, холам, войвода,
не може да те отвземам,
защот съм малка и глупава,
чета ще да ти издам!
Войвода Станка думаше:
- Аферим, Станке, машалла,
дето ми право оправи.
Ти си главата наведи,
подарък да ти подаря!
Че й войвода подари
четири върви алтъни
и четири с махмудета.
Устрем, Тополовградско; трапезна (Архив КБЛ-ВТУ).
© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 11.05.2018
Български фолклорни мотиви. Т. VІ. Любовни песни. Съст. Тодор Моллов. Варна:
LiterNet, 2006-2018
|