* * *

Момък и мома конак-сайбийка

- Три годин у вас как падам,
Радке ле, конакчийке ле,
как падам и как кондисвам,
дума ти не съм продумал,
в очите не съм погледнал;
сега ще да ти продумам
и в очи ще те погледам,
и нещо ще те попитам,
за да ми кажеш, Радке ле, -
защо си бяла-червена?
Радка субашу думаше:
- Субашо, млад черибашо,
кога ме питаш, да кажа
защо съм бяла-червена!
Кога съм била мъничка,
мъничка ув пелените,
у нас си било конака,
у нас си седял субаша.
Та си не давал субаша,
на мойта мила майчица,
със вода да ме окъпе
и със мас да ме намаже!
Най си ме мама къпала
със руйно вино червено,
и ме е мама мазала
със прясно масло биволско,
та съм на винце червенка,
а пък на масло беличка.

© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 11.05.2018
Български фолклорни мотиви. Т. VІ. Любовни песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2018