* * *

Момък и мома конак-сайбийка

- Станко ле, конак-сайбийко,
станало девет години,
както съм у вас кондисал,
девет съм коня уморил
в града, Станке, да ходя,
армаган да ти купувам.
Думичка не съм ти казал,
в очи не съм те погледнал.
Станало девет години,
както съм у вас кондисал,
да чиракувам, да робувам
на баща ти, на майка ти.
Десетата година вече,
трябва, Станке, да си ходя;
хайде, Станке, със мене
не мога Станке, без тебе.
Станка на Стоян думаше:
- Станало й девет години
как у нас, любе, чиракуваш,
чиракуваш, любе, робуваш
и аз те любя, Стояне,
любех те, не смеех да ти кажа.
Нали знаеш, любе Стояне,
ти си от бедно коляно,
а аз съм чорбаджийска дъщеря.
Една вечер, любе Стояне,
чух тате на мама думаше:
"Девет дъщери да имах,
на Стоян щерка не давам!"
Стояне, любе, Стояне,
не мога и аз, любе, без тебе,
ний ще се двама вземеме.

© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 11.05.2018
Български фолклорни мотиви. Т. VІ. Любовни песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2018