* * *

Момък и мома конак-сайбийка

Калоян Станке думаше:
- Станке ле, конак-сайбийке,
Станке ле, урум-беглийке,
станало девет години,
как си беглика събирам,
все у вас, Станке, кондисвам.
Девет съм коня уморил,
десета бяла кобила,
не съм те в очи погледнал,
не съм ти с уста продумал.
Хай да се двама вземеме.
Станка Калоян думаше:
- У вази да си отидеш,
булчето да си изгониш,
тогаз за мене ще дойдеш.
Калоян в село отива
и си булчето удавил
и се разплаква, развиква:
- Тичайте, хора комшии,
моята булка хубава,
тя във герана паднала,
паднала и са удавила.
Калоян булка погребал
и у Станкини отишъл,
на Станка ръка поиска,
ала му Станка отказа.

© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 11.05.2018
Български фолклорни мотиви. Т. VІ. Любовни песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2018