|
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни
* * *
Момък и мома конак-сайбийка
Иван си Станка думаше:
- Станке ле, мила, батюва,
знаеш ли, Станке, помниш ли,
кога със бейлик ходихме,
със бейлик, със бейликчии,
бейлички дрехи носихме,
бейлички коне яздихме,
все у вас конак кондисвах,
със очи не те погленвах,
със уста не ти продумвах.
Защо си грижна-кахърна -
дали си болна лежала,
или си болен гледала,
или си сивда теглила?
Станка Ивано думаше:
- Байне ле, бате Иване,
нито съм болна лежала,
нито съм болен гледала,
нито съм сивда теглила,
ала съм грижна-кахърна
от майчини си срамове,
от бащини си ядове.
Сюлейман, дн. Сечище, Новопазарско; инф. преселн. от Гьобел в
Мала Азия (СбНУ 47/1956, № 123 - "На Станка тежат къщни ядове"); бейлик,
от беглик - данък.
© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 11.05.2018
Български фолклорни мотиви. Т. VІ. Любовни песни. Съст. Тодор Моллов. Варна:
LiterNet, 2006-2018
|