|
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни
* * *
Момък и мома конак-сайбийка
Иван на Станка думаше:
- Станко ле, урум-беглийко,
Станко ле, конак-сайбийко,
станало, Станке, година,
година и половина,
откак съм беглик аз тръгнал,
конака не съм си сменявал.
Все у вас, Станке, дохождам,
ве ти ми слагаш и вдигаш,
все ти ми, Станке, постилаш.
Не съм ти дума продумал,
ни във очите погледнал.
Чак сега ще те погледна
и ще те, Станке, запитам -
питала ли си майка си,
майка си, оше тейко си,
ще ли те дадат на мене?
Станка му дума продума:
- Как ще ги питам, Иване,
кат съм ги снощи слушала...
Мама на тате думаше:
"Да дадем Станка на Иван?"
Пък той й тихо продума:
"Девет дъщери да имам,
една на Иван не давам,
че той е луда гидия,
на вино вади ножове,
а на ракия - пищове!"
Руен, Айтоско (Архив КБЛ-ВТУ); контаминирана.
© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 11.05.2018
Български фолклорни мотиви. Т. VІ. Любовни песни. Съст. Тодор Моллов. Варна:
LiterNet, 2006-2018
|