|
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни
* * *
Момък и мома конак-сайбийка
Иван на Станка думаше:
- Станке ле, урум-беглийке ле,
Станке ле, конак-сайбийке ле,
станало е девет години,
откакто съм у вас кондисал,
бегликът у вас да събирам,
бегликът, бегликчиите.
С очи не съм те погледнал,
нито с уста продумал.
Ти кажи, Станке, на вашите -
ние да се двама вземем!
Станка на майка си думаше:
- Мале ма, стара майчице,
снощи ми е Иван продумал,
Иван ми, нашата гидия,
гидия, турско заптие.
Ти кажи, мамо, на тате,
ще ме даде ли на Иван?
Мама на тейко й думаше:
"Ще женим ли Станка тази зима,
тази зима, тази година,
ще я дадем ли на Иван,
на Иван, на гидия,
на гидия, турско заптие?"
Тейко на мама думаше:
"Девет дъщери да имам,
на Иван жена не давам,
на Иван, на гидията,
на гидията, турско заптие!"
Робово, Елховско (Архив КБЛ-ВТУ); контаминирана.
© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 11.05.2018
Български фолклорни мотиви. Т. VІ. Любовни песни. Съст. Тодор Моллов. Варна:
LiterNet, 2006-2018
|