* * *

Момък и мома конак-сайбийка

- Станке ле, булка хубава,
и сербез конак-сайбийке,
станаха седем години,
откак ме вкара в затвора,
в очи не съм те погледнал,
дума не съм ти продумал,
сега те, Станке, поглеждам
и ще те дума попитам!
Кажи ми сега тезмата,
тезмата и кабахата,
дет' ме в затвора вкараха.
А пък Станка му думаше:
- Стояне, холам, Стояне,
знаеш ли, холам, помниш ли,
когато бяхме ергени
и по седенки ходехме,
от мене китка грабнаха
и я на тебе дадоха,
пък ти я хвърли в огъня.
Мене ми много домъчня,
че си вярата продадох
и станах конак-сайбийка, -
на тебе да си отмъстя.
Лежи, Стояне, в затвора,
да лежиш и да угниеш,
дето се с мене подигра.

© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 11.05.2018
Български фолклорни мотиви. Т. VІ. Любовни песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2018