|
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни
* * *
Момък и мома конак-сайбийка
- Янке ле, конак-сайбийко,
сега за девет години
у теб на конак доходям,
с очи те не съм погледвал,
дума ти не съм продумвал;
сега ще да те погледнам,
дума ще да ти продумам -
приследваш ли ме, Янице?
- Приследвам си те, Стояне,
'ко се, Стояне, прикълнеш
да нямаш любе и друго,
и други дребни дечинки!
- Прикълнавам се, Янице!
Ний щем през море да минем;
'ко имам любе и друго,
и други дребни дечинки,
дано ме вода отнесе,
и още пясък засипе!
Станаха, та ми търнаха...
Вървяха, що ми вървяха,
през осем-девет планини;
ага влязоха в десета,
Стоян Яници викаше:
- Янке ле, конак-сайбийко,
видиш ли, Янке, или не,
дено се бяло белее
и още синьо синее -
там имам любе и друго,
и друго мутько детенце;
любенце - кайно кукленце,
детенце - кайно пръстенче!
Петково, Ардинско; сватбена - в събота вечерта (СбНУ 9/1893,
с. 47, № 3); приследва - пристава, доброволно побягва с момъка; мутько - малко.
© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 11.05.2018
Български фолклорни мотиви. Т. VІ. Любовни песни. Съст. Тодор Моллов. Варна:
LiterNet, 2006-2018
|