|
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни
* * *
Момък и мома конак-сайбийка
Станка си платно белеше
там долу зад яровете,
на бял камък биеше.
Платното бяло, не бяло,
Станкино лице дваж бяло.
Петър отдолу идеше,
дето му конче стъпеше,
кръгом ледове чупеше,
дето му конче дишаше,
сиви облаци ставаха.
Петър на Станка думаше:
- Станке ле, бяла Станке ле,
имаш ли конак за юнак,
имаш ли яхър за конче?
- Имам си конак за юнак,
нямаме яхър за конче!...
Нови пазар (СбНУ 47/1956, с. 367, № 249 - "Петър пита Станка
за конак"); непълна, трансформирана.
© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 11.05.2018
Български фолклорни мотиви. Т. VІ. Любовни песни. Съст. Тодор Моллов. Варна:
LiterNet, 2006-2018
|