* * *

Момък и мома конак-сайбийка

Стефан на Неда думаше:
- Недо ле, конакчийке ле,
Недо ле, конак-сайбийке ле,
толкоз съм у вас дохождал,
ази не съм те попитал
защо си толкоз беличка,
беличка и червеничка -
дали от бяло белило,
или от кадън червило?
Неда Стефане думаше:
- Стефане, любе Стефане,
като ме питаш, да кажа
защо съм бяла, червена -
нито от бело белило,
нито от кадън червило.
И мен ме мама родила
на личен ден, на Великден,
на по-личен ме кръстила,
на по-личен ден, Гергьовден.
Тогаз мурабе станало,
всичките хора бягали,
и мама като бягала,
едно съм братче имала,
със него мама бягала,
пък мен на пътя хвърлила.
Добра съм леля имала,
че ме е леля вземала,
в прясно ме мляко къпала,
с руйно ме вино поила -
затуй съм бяла и червена.

© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 11.05.2018
Български фолклорни мотиви. Т. VІ. Любовни песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2018