* * *

Момък и мома конак-сайбийка

Иван на Станка думаше:
- Станке ле, конак-сайбийке,
Станке ле, урум-беглийке,
станаха девет години,
у вази, Станке, дохождам,
у вази, Станке, на конак,
беглика да си събирам.
Не съм те с очи погледнал,
нито съм с уста продумал:
от Бога ли си хубава,
или от бяло белило?
Станка на Иван думаше:
- Байно ле, бате Иване,
не съм от Бога хубава,
нито от бяло белило.
Така ме мама родила.
Иван на Станка думаше:
- Пита ли, Станке, вашите,
ще ли те дадат на мене?
Станка на Иван думаше:
- Байно ле, бате Иване,
не съм ги, байно, питала,
нам съм ги снощи слушала.
Мама на тате думаше:
"Да дадем Станка на Иван!"
Тате на мама думаше:
"Девет дъщери да имам,
на Иван жена не давам,
че той е винопиеца, -
виното пие без мяра,
а ракията със мяра,
на вино вади ножове,
а на ракия пищове!"

© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 11.05.2018
Български фолклорни мотиви. Т. VІ. Любовни песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2018