* * *

Момък и мома конак-сайбийка

- Станко ле, бяла гражданко,
любе ле, конак-сайбийко,
сега са, Станче, сега са
сега са девек години,
отка съм тръгнал с бегликя,
c бегликя, с бегликчиите,
у вас на конак доходам,
тебе самичка находам,
самичка, Станке, без майка,
без майка, Станке, без баща.
Не ти съм дума продумал,
ма сега, Станче, ма сега,
ма сега, Станче хубава,
и дума ще ти продумам,
и в очи ще те погледна.
Станче ле, Бог да убие
майка ти, мойта душманка,
дето те й една родила,
едничка, много хубава;
че те на мене не даде,
еми те даде на другог',
другог'му, от друго село.
Та баре далек да бехме,
ами сме близо комшии,
излезем, влезем, видим се,
за вода идем, срещнем се,
яко не срещнем, стигнем се,
до като слънце да видя,
тебе по-рано ще видя.
- Люба Стояне, Стояне,
не ми се сърди на мене,
ами се сърди майка си,
че тя е, любе, ходила
Долу, в долната махала,
тебе е, любе, хвалила,
мене е катосвасала.

© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 11.05.2018
Български фолклорни мотиви. Т. VІ. Любовни песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2018