|
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни
* * *
Момък и мома конак-сайбийка
Йован си Станки думаше:
- Станке ле, бела, хубава,
Станке ле, кузум байнова,
Станке ле, урум-беглийке,
все таман девет години
ка ходя азе с беглико,
с беглико с бегликчиите,
все у вас бивам на конак,
в очи не съм те погледнал,
дума не ти съм продумал,
сега десета година
Кье си те в очи погледна
и кье ти дума продумам!
Да речеш, Станке, майци си,
я па майка ти - тейну ти,
да дадат тебе на мене.
Станка Йовану думаше:
- Байне ле байчу Йоване,
рекох хми, байне, рекох хми, -
не дават мене на тебе,
кье си съм мала, мъничка
и си съм една у майка,
у майка, байне, у баща.
Йован си Станки думаше:
- Речи ми, Станке, речи ми
и я кье тука да дойда.
Ковчаз, Лозенградско - Турция; зап. в Бургас; на попрелка (Стоин-ИЗТр.
1939, № 632 - "Предложение").
© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 11.05.2018
Български фолклорни мотиви. Т. VІ. Любовни песни. Съст. Тодор Моллов. Варна:
LiterNet, 2006-2018
|