|
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни
* * *
Момък и мома конак-сайбийка
- Радке ле, конакчийке ле,
тази девета година
у вас на конак кондисвам;
с очи не съм те погледнал,
с уста не съм ти продумал;
сега ще да те погледна
и с уста ще ти продумам
и нещо ще те попитам -
че ч'о йе това момиче,
дето у вази доходя,
та ви водица доносва?
Дали е, Радке, роднинка,
или е близна комшийка?
Радка Ивану думаше:
- Не ми е, бате, роднинка,
ами си й близна комшийка.
- Мож ли я, Радке, измамиш,
при мене да я доведеш,
нещичко да я попитам?
Радка йе скоро станала,
та е у Радка отишла
и си на Радка думаше:
- Радке ле, близна комшийко,
дошли са турци на конак,
донели кърпи чеврета
и на гергеф са шарени,
та ела да ги зашарим!
Радка е скоро станала,
усука конци коприна
и у Радкини отиде.
Не биле турци на конак,
най си е Иван млад юнак;
той си на Радка думаше:
- Батюва Радке, батюва,
ази ще нещо да питам,
правичко да ми обадиш -
че вярваш ли се, Радке ле,
дали си чиста девица
или проклета вдовица?
А Радка си му думаше:
- Байо Иване, Иване,
не съм си чиста девица,
но съм проклета вдовица -
едно ме лудо измами
в нашата нова градинка
под наша вишна череша!
Иван на Радка думаше:
- Батюва Радке, батюва,
ай да се, батьо, увземем -
дето ще горят два дома,
нека си гори един дом!
Копривщица, Пирдопско (СбНУ 46/1953, № 527 - "Ще се ожени
за съблазнена от него мома - 1"); трансформирана.
© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 11.05.2018
Български фолклорни мотиви. Т. VІ. Любовни песни. Съст. Тодор Моллов. Варна:
LiterNet, 2006-2018
|