* * *

Момък и мома конак-сайбийка

- Рашке ле, конакчийке ле,
пет годин у вас дохождам,
петстотин гроша похарчих,
в очи те не съм погледнал,
с уста ти не съм продумал;
сега ще да те погледна
и с уста ще ти продумам -
има ли конак за юнак
и топъл яхър за коня?
А Рашка си му думаше:
- Аз имам стара свекърва,
да ида да я попитам,
има ли конак за юнак
и топъл яхър за коня!
Свекърва Рашка думаше:
- Хайде го, булка, прибери,
че и наш Тодор тъй ходи.
Та па си юнак прибрале,
юнак си Рашка питаше:
- Рашке ле, конакчийке ле,
като отиде млад Тодор,
че що ти остави млад Тодор?
А Рашка си му думаше:
- Той ми остави пръстенът,
пръстенът, годенишкият,
и той си увзе другият,
та си със него отиде
ей сега седем години.
Юнак извади пръстенът,
пръстенът, годенишкият,
та си го каза на Рашка,
та са се двама познали!

© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 11.05.2018
Български фолклорни мотиви. Т. VІ. Любовни песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2018