|
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни
* * *
Момък и мома конак-сайбийка
Димитър Иванке думаше:
- Иванке, конак-сайбийке,
станало й вече три годин,
все у вас, Иванке, кондисвам,
триста съм гроша разнесъл,
армаган да ти купувам,
все черни, бистри стафиди,
в очи не съм те погледнал,
дума не съм ти продумал.
Защо си толкоз хубава,
дали си от бога хубава,
или от бяло белило,
или от турско червило?
Иванка дума Димитре:
- Мене ме мама добила
на хубав ден, на Великден,
на по-хубав съм кръстена,
на по-хубав, на Гергьовден,
с прясно ме мляко къпала,
с дюлюв ме листен повила,
затуй съм толкоз хубава!
Карнобат; трапезна (СбНУ 59/1994, № 763 - "Димитър на Иванка
думаше"); контаминирана.
© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 11.05.2018
Български фолклорни мотиви. Т. VІ. Любовни песни. Съст. Тодор Моллов. Варна:
LiterNet, 2006-2018
|