* * *

Момък и мома конак-сайбийка

Стойо Стоянки думаше:
- Стоянке, конак-сайбийко,
три години е станало,
как все у вази кондисвам,
триста съм гроша разнесъл,
в очи не съм те погледнал,
дума не съм ти продумал!
Като си толкоз хубава,
от Бога ли си хубава
или от турско червило,
или от турско белило,
от кара боя шикалка?
Стоянка Стою думаше:
- Стойо льо, Стойо купецо,
като ме питаш, да кажа -
от Бога съм си хубава!
Като съм била мънинка,
добра съм майка имала,
на хубав ден ме родила,
на хубав ден, на Великден,
кръстница ми ме е кръстила
на хубав ден, на Гергьовден,
и на майка ми заръча:
"Кумичко, моя кумичке,
хубаво гледай Стоянка,
че ще хубава да стане,
с бяло я мляко окъпвай,
с прясно я мляко разтривай
и в дюльов лист я повивай,
с кондил й вежди оправяй!"
И майка ми я слушала,
та ме е добре гледала -
с бяло ме мляко къпала,
с прясно ме масло разтривала,
в дюлев листа повивала,
с кондил ми вежди дърпала, -
затуй съм толкоз хубава!

© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 11.05.2018
Български фолклорни мотиви. Т. VІ. Любовни песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2018