* * *

Момък и мома конак-сайбийка

- Станке ле, урум-беглийко,
и още конак-сайбийко,
има ми девет години,
все у вас си доваждам;
откак с беглика тръгнах,
беглика да си събирам,
беглика с бегликчиите,
търговец с търговците,
все у вас, Станче, доваждам,
все ти ме посрещаш,
все ти ме изпращаш.
Не те съм с очи погледнал,
нит съм ти дума продумал,
а сега ще те с очи погледна
и ще ти дума продумам,
право да си ми казала,
казала, да си не скрила -
да не си нещо годена?
- Байне ле, батко Иване,
от кога ме питаш - ще кажа,
ще кажа, да те не скрия.
Откак ме тейно оглави,
сега ми девет години,
за Иван, за търговеца,
за Иван - бегликчията.
- Да го видиш, Станке ле,
мой ли да го познаиш?
- Байне ле, батко Иване,
и да го вида, не мога да го позная.
- Това съм ази, Станке ле,
Иван - търговеца.
Шейсе съм гроша похарчил
за белки и за дюмбели,
за каиш и за чумбери.

© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 11.05.2018
Български фолклорни мотиви. Т. VІ. Любовни песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2018