* * *

Момък и мома конак-сайбийка

- Станче ле, урум-беглийко,
Станче ле, конак-сайбийко,
сега се девекь години,
откак съм тръгнал с бегликът,
с бегликът, с бегликчиите,
девекь съм кази обходил,
кази, Станче ле, касаби,
и на казите селата,
и девекь коне промених,
ма си конакът не мене,
все у вас, Станче, дохождам,
все у вас, Станче, на конак.
Все те самичка нахождам,
самичка със аргакьето,
и още със чираците;
в очи не съм те погледнал,
дума не съм ти продумал.
Ся ще те, Станче, попитам -
майка ти съща ли ти е,
или е върла мащеха,
та те самичка оставя,
самичка със чираците
и още със аргакьето?
- Бегликчийче ле, аргатче,
като ме питаш и питаш,
право на тебе ще кажа -
майка ми не е мащеха,
ами ме много вярува.
Пък като искаш да знаеш,
и тва на тебе ще кажа -
я не съм малка девойка,
ами съм клета вдовица.

© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 11.05.2018
Български фолклорни мотиви. Т. VІ. Любовни песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2018