* * *

Мома избира хайдутуване пред женитба

- Пенке ле, мила мамина,
макар да съм ти мащеха,
нещичко ще те поуча,
наука да ми запомниш!
Като се свадба зададе,
честичко да се покланяш,
отблизо да се отсрамяш
на свекра и на свекърва,
на кума и на кумица,
на по-малкото деверче!
Пенка мама си думаше:
- Аз ще се, мамо, отсрамя
и няма да те посрамя!
Аз ще се моля на тебе,
пък ти се моли на татка -
хубаво да ме прикьоса
със мойта мъжка премяна,
със мойто конче хранено,
със мойта пушка бойлия,
със мойте чифте пищови!
Че ми хабер, мамо, дойде
от мойте калфи, чираци!
Додето Пенка издума,
ей че се сватба зададе.
Пенка се добре отсрами
на свекра и на свекърва,
на кума и на кумица,
на по-малкото деверче,
и мама си не засрами.
Татко й я дарба дари
със нейна мъжка премяна,
със нейно конче хранено,
със нейна пушка бойлия,
със нейни чифте пищови.
Пенка си було отбули,
на зълва си го подаде
и на сватове думаше:
- Я, постойте, почакайте,
аз ще малко да изляга,
малко ще се позамая!
Че се хубаво премени
със нейна тежка премяна,
със нейно конче хранено,
със нейна пушка бойлия,
със нейни чифте пищови;
че си кончето препусна,
право в балкана отиде,
във стара Рила планина.
Мама Стояни думаше:
- Стояне, синко Стояне,
Стояне, златичанино,
толкози, синко, си ходил,
толкози града си видял,
толкози града големи,
толкози моми си видял,
нема ли мома за тебе,
отта ти да си избереш,
ами си Пенка хареса,
Пенка хайдутска дъщеря,
Пенка, бре, хайдуткинята?!
Пенка в балкана отиде, -
как ще се назад върнеме?!
Пенка в балкана отиде,
войвода Пенка чакаше;
като го Пенка съгледа,
отдалеч му се поклони,
отблизо тя го попита:
- Що съм ти аз потрябвала,
че ме от сватба ти викаш?
Войвода Пенки думаше:
- Мене ми, Пенке, ти трябваш,
хесапи, Пенке, да видим,
калфите да разделиме,
калфите и чираците!
Пенка войвода думаше:
- Скоро калфите да дойдат,
калфите и чираците,
хесапи да си видиме,
тях да си ний разделим!
Войвода свирка засвири,
много се, джанъм, не мина,
ей че калфите стигнаха,
калфите и чираците.
Пенка си на тях думаше:
- Я се наред наредете,
голяма дарба ще ви даря!
Пенка си конче възвъртя;
доде се лявом обърне, -
съде войвода остана,
и му очите извади...
Пенка войвода думаше:
- Войвода, луда гидия,
как можеш Пенка от було,
от було, джанъм, да връщаш,
сватбата да си разваляш!?
Войвода жално заплака,
и си на Пенка думаше:
- Да знаех, Пенке, да знаех,
че тъй, Пенке, ще направиш,
не те от сватба аз връщах!
Пенка му нищо не дума,
най му главата отряза.
Пенка си конче възседна
и се назад пак върна.
Въз калинка си отиде,
че се хубаво премени
и се хубаво натъкми,
че си булото забули.
И на сватове думаше:
- Яжте и пийте, сватове,
хубаво се веселете!

© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 08.03.2018
Български фолклорни мотиви. Т. ІV. Хайдушки песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2018