|
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни
* * *
Мома избира хайдутуване пред женитба
Мама на Пена думаше:
- Пено льо, мила мамина!
Ела се, Пено, арниши,
от туй, Пено льо, хайдутство.
Мама ще да те ожени
през девет села в десето.
Пена мами си думаше:
- Майно льо, мила майно льо!
Аз ще са, мамо, арниша,
ако ми тетю хариже
моето конче хранено,
моята пушка бойлия,
моята сабя френгия,
мойто калпаче бошняшко.
И тетю й харизал
нейното конче хранено,
нейната пушка бойлия,
нейната сабя френгия
и калпачето бошняшко.
Вдигнала сватба голяма -
от девет села сватове,
и от десето - кумове.
Доше са и взели са я,
впрегнали да си отиват.
Минали поле широко,
настали гора зелена.
Среща им идат байраци -
със седемдесет юнаци.
Пена Калини думаше:
- Я кажи на байрактари,
от пътя да се отбият,
сватбата да си отмине.
Калина дума байратар:
- От страни байраци отбийте,
сватбата да си отмине.
Байрактар дума Калини:
- Каква е сватба голяма,
по-голяма ли й от нази,
дето гора държиме,
гората и планината,
и на гората пътища,
и вити скрити пътеки,
и тесни кални клисури?
Нам ни всякой отбива,
че вам ли да се отбийме?...
Чула ли й Пенка таз дума,
че метна було от глава,
извади сабя френгия,
че се надясно завъртя,
дур се наляво обърне,
сам байрактар остана...
Че се на Пенка молеше:
- Прости ми, Пено, остави,
че съм едничък на мама,
на мама, още на тетя,
че имам булче гиздаво
и малко дете хубаво!
Че го е Пена простила,
да й ръката целуне,
да ходи, да приказува,
каква са булка срещнали.
Велико Търново, зап. Цани Гинчев (СбНУ 3/1890, с. 114, № 4 -
"Пена хайдутка; =Ангелов-Вакарелски 1939, № 140 - "Пена хайдутка";
=Осинин-Заплакала 1939, № 60; =Осинин-Заплакала 1943, № 51 - "Пена хайдутка";
=БНТ 2/1961, с. 329 - "Пена избива хайдути"); арниши - остави, прекрати.
© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 08.03.2018
Български фолклорни мотиви. Т. ІV. Хайдушки песни. Съст. Тодор Моллов. Варна:
LiterNet, 2006-2018
|