* * *

Мома избира хайдутуване пред женитба

Мама на Янка думаше:
- Янке ле, мило Янчице,
Янке ле, една на мама.
Я слушай, Ено, Янчице,
какво ще мама погади,
погади, Янке, поучи -
като ти дойде, Янке, сватбата,
като излезеш, Янке, да ръсиш,
хубаво да се поклониш,
срещу кумове, сватове.
Като й дошла сватбата,
като излязла Янка да ръси,
ни се хубаво поклони,
нито се Янка прекръсти,
а се нагоре изправи
и към гората погледна -
към Стара Рила планина,
към хайдушката равнина.
Че на гората думаше:
- Горо ле, горо зелена,
и ти ми, водо студена,
не се разтъжавай, горо ле,
аз няма много да се забавя.
Доде ми хвърлят булото,
до тогиз ще се замая,
пак ще при тебе ще дойда.
Крушово листо, горо, ще откъсна,
с крушово листе ще свирна,
отбор юнаци, горо, ще сбера,
пак ще из тебе да ходя,
под твойте листи, горо, зелени,
под твойта сянка, горо, дебела,
пак ще байрак, горо, развявам.

© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 08.03.2018
Български фолклорни мотиви. Т. ІV. Хайдушки песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2018