* * *

Мома избира хайдутуване пред женитба

Мама Стоянки думаше:
- Стоянке, мила мамина,
я стига ходи по гора,
стига хайдутлук да правиш!
Ела се, мами, прибери,
та хвърли рухо хайдушко,
облечи рухо девишко,
па земи хурка шарена,
със позлатено вретено,
та преди тънки дарове,
ленени и копринени,
да дариш свекър, свекърва,
да дариш зълви, девери.
Стоянка мама послуша,
па хвърли рухо хайдушко,
облече рухо девишко,
па взела хурка шарена,
със позлатено вретено,
да преде тънки дарове,
ленени и копринени.
Па си Стоянка отиде
на чичови си хармани,
погледна гора зелена,
погледна поле широко,
па се дома си върнала.
Хвърлила хурка шарена,
със позлатено вретено,
съблекла рухо девишко,
облекла рухо хайдушко,
запаса сабя френгия,
нарами пушка бойлия
и втикна чифте пищове,
па си отиде Стоянка
навръх на Стара планина,
па ми се викна-провикна:
- Дружина вярна, сговорна,
дека сте сега, елате,
върли хайдутлук да правим
по тая гора зелена,
по тая Стара планина!
За овчар не са седенки,
ни вито хоро моминско,
за юнак не са плачове,
за мене не е къделя,
ни позлатено вретено!

© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 08.03.2018
Български фолклорни мотиви. Т. ІV. Хайдушки песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2018