* * *

Мома избира хайдутуване пред женитба

Дилянината майчица,
тя на Диляна думаше:
- Диляно, мила мамина,
ти стига ходи, Диляно,
отбор юнаци да водиш!
Туй лято тъчи дарове,
на зима ще те оженя!
Диляна слуша майка си,
понделник рано подрани,
задяна цяла къделя,
запрела е празно вретено,
че се е на боклук качила,
погледна долу й нагоре -
надолу нищо не видя,
кога нагоре погледна,
зелена се й гора развила,
развила, развеселила,
Диляна сърце налива.
Кукувичката кукува,
кукува, хем си хортува:
- Млади са юнаци събрали
на Ирин-Пирин планина,
ала войвода тий нямат.
Диляна от боклук е слязла,
право във къщи увлезе
и си хурката захвърли,
и на майка си думаше:
- Опустяло ти й дарето,
дарето, майко, сватбата,
зелена се й гора развила,
мойто се сърце налива,
млади юнаци събрали,
ала войвода те нямат.
Я ще, майко, да ида,
да ида, аз да ги водя
из моите криви пътеки.

© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 08.03.2018
Български фолклорни мотиви. Т. ІV. Хайдушки песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2018