* * *

Мома избира хайдутуване пред женитба

Дойнина мама думаше:
- Мор, остави се, Дойно ле,
от тоз пусти хайдутлук,
хайдутлук, Дойно, хайталък.
Я хвърли дрехи хайдушки,
облечи дрехи момински,
вземи хурка писана,
задени бяла къделя,
захвани ново вретено,
че преди, чеиз направи,
пъстри главници, дюшеци.
Мама ще я ожени
за едно момче долненче,
дето те, Дойно, не знай,
че си в гора ходила,
в гора ходила,
с хайдути хайдутувала.
Послуша Дойна майка си,
съблече дрехи юнашки,
облече дрехи момински.
Отвзела й хурка писана,
задянала бяла къделя,
запрела ново вретено.
Прела два и три дни,
и си на навън излязла,
навън по високите боклуци,
към гората погледнала.
Зелена се гора развива,
Дойнино сърце налива.
Бърже се в къщи повърна
и си на майка думаше:
- Мале ле, мила мале ле,
опустяла ти й, мале, хурката,
хурката, още къделята,
шарени главници, дюшеци!
Зелена се гора развива,
мойто се сърце налива.
Хвърлила дрехи момински
и си облякла дрехи хайдушки,
че си в гората отиде,
при свойта вярна дружинка.

© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 08.03.2018
Български фолклорни мотиви. Т. ІV. Хайдушки песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2018