* * *

Мома избира хайдутуване пред женитба

Стоян си сватба задигна
за Пенка, за хайдутката.
Мама на Пенка думаше:
- Пено ле, Пенке Пенчова,
на Пенча, на хайдутина,
макар да ти съм мащеха,
нещо ще да те науча,
ще ли ме, Пенке, послушаш?
Кога ти дойде сватбата,
хубаво да се покланяш
на кума и на кумица,
и на по-младо деверче;
хайдушки да не поглеждаш,
да се хората не усетят!
Пена мами си говори:
- Майно ле, майчо мащеха,
я ми кончето изведи,
изведи, та го оседли,
и ми, майко ле, извади,
рубата, мамо, юнашка
и чифтелии пищоли,
тънка ми сабя френгия,
дълга ми пушка бойлия,
дълъг ми калпак бошняшки,
да ида, мамо, да ида,
сватбата да си посрещна.
И мама й я послуша -
извади коня хранена,
извади, та го оседла
и пищовите й подаде,
и сабята й натъкми,
и пушката й нагласи,
тогава са Пенка облече
и си сватбата посрещна.
Кат се хайдушки узъби
и сватбата са разпиля.
Тогава си Пенка препусна,
та си низ гора нагази,
че се изясно провикна:
- Де сте, юнаци, излезте!
Доде я сянка дебела,
доде е вино червено,
доде е агне печено,
доде са млади юнаци -
аз няма да се оженя,
да ида деца да бавя,
да ида деца да бърша!

© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 08.03.2018
Български фолклорни мотиви. Т. ІV. Хайдушки песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2018