* * *

Мома кълне близките си - дали я на камилар

- Явор, явор, зелен явор,
като растеш нависоко,
нависоко й нашироко,
пали ли те люта слана (2)
като мене малка мома?
Малка мома росен брала,
из роса се й загубила,
налитала на овчари,
на овчари, на говедари,
налитала й, повикала:
- Овчарко льо, мил побратим,
говедарко, брат да бъдеш,
изведи ме от таз роса,
от таз роса, от таз мъгла,
заведи ме в нашто село,
в нашто село Коилово,
Коилово й Комарево.
Отговаря овчар Колю:
- Вашто село огън гори.
Отговаря малка мома:
- Нека гори да изгори,
да изгори мойта майка,
мойта майка й моя баща,
що ранили, що гледали,
все мънинки момиченца,
всякуй село мома дали,
мене дали в Дерманлия,
в Дерманлия, в баш хаджия
да им паса камилите,
камилите, пущините,
деня лежат, нощя пасат,
полунощи вода пият.

© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 08.08.2016
Български фолклорни мотиви. Т. І. Обредни песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2016