* * *

Мома кълне близките си - дали я на камилар

- Росен, росен, зелен росен,
като цъфтиш долу и горе,
долу и горе по равнина,
пали ли те люта слана,
като мене руса мома?
Руса мома росен брала,
росен брала и събирала,
си овчари, воловари.
- Овчарко льо, брат да ми си,
воловарко, милком братец,
я ме вий изведете
от таз гора росенова,
росенова, ясенова,
да изляза на най баир,
да погледам долу й горе,
долу й горе, нашто село,
нашто село Тумарево.
Тумарево огън гори,
нека гори, да изгори,
да изгори мойта майка,
мойта майка и милой баща,
дето не ме ожени,
кога беше момин паха,
момин паха и момска севда,
сега моми заскъпяха -
сама мома за хиляда,
косата й за два града,
девет момка за кош плява,
и тя да ми й някой плява -
тригодишна ръженица,
петгодишна житеница.

© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 08.08.2016
Български фолклорни мотиви. Т. І. Обредни песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2016