|
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни
* * *
Мома кълне близките си - дали я на камилар
- Явор, явор, зелен явор,
като растеш деня и нощя,
корени ти на дълбоко,
листята ти на широко,
слани ли те люта слана,
като мене малка мома?
Малка мома росен брала,
из росена намирала
все овчари, говедари:
- Овчарко ле, брат да ми си,
говедарко, мил побратим.
Хайде да ме изведете
от тази гора яворова,
от това поле широко.
Ние бяхме девет сестри,
девет сестри, все хубави,
все хубави, все гиздави.
Всички даде моята майка,
моята майка в нашето село
по орачи, по копачи.
Мене даде в чуждо село,
в чуждо село, Камиларе,
да му паса камилите,
камилите, пущините,
денем лежат, нощем пасат,
в полунощ вода пият.
Стефан Караджово, Елховско; великденска (Архив КБЛ-ВТУ).
© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 08.08.2016
Български фолклорни мотиви. Т. І. Обредни песни. Съст. Тодор Моллов. Варна:
LiterNet, 2006-2016
|