|
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни
* * *
Мома кълне близките си - дали я на камилар
- Росен, росен, зелен росен,
като растеш долу, горе,
долу, горе в горица,
пали ли те люта слана,
като мене малка мома?
Малка мома росен брала,
на росению събирала
все овчари воловари:
- Овчарко льо, брат да ми си,
воловарко, милко й братец,
да ме вие изведете
от таз гора росенова,
росенова, босенова,
да изляза на най баир,
да погледам долу й горе,
долу й горе нашто село,
нашто село Томарево.
В Томарево огън гори,
нека гори, да изгори,
да изгори мойта майка,
мойта майка, моя баща,
дето не ме оженили,
кога беше момин паха.
Сега моми заскъпняха,
една мома за хиляда,
девет моми - за кош плява.
Нова Черна, Тутраканско (Архив КБЛ-ВТУ).
© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 08.08.2016
Български фолклорни мотиви. Т. І. Обредни песни. Съст. Тодор Моллов. Варна:
LiterNet, 2006-2016
|