|
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни
* * *
Мома кълне близките си - дали я на камилар
Росен, росен, зелен росен,
като росиш долу й горе,
долу й горе по планина,
по планина, по равнина,
пали ли те люта слана,
като мене руса мома?
Руса мома росен брала,
из росена събирала
все овчари, воловари.
- Овчарко льо, брат да ми си,
воловарко, мил побратим,
изведи ме от таз гора,
от таз гора лилянова,
лилянова, лилякова,
заведи ме на наш баир,
на наш баир Бакаджик!
Дано видя нашто село,
нашто село, пущината,
пущината опустяло,
опустяло, та й горяло!
Дано изгори мойта майка,
мойта майка, моя баща,
че ме дали в камиларе,
да му паса камилите,
по средноще вода пият!
Маломир, Ямболско; хороводна (СбНУ 64/2012, № 1695 - "Изведи
ме от таз гора").
© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 08.08.2016
Български фолклорни мотиви. Т. І. Обредни песни. Съст. Тодор Моллов. Варна:
LiterNet, 2006-2016
|