* * *

Мома кълне близките си - дали я на камилар

- Орех, зелен орех,
като растеш надолу и горя,
нависоко и нашироко
пали ли те люта слана,
като мене руса мома?
Руса мома, росен брала,
както е брала тъй заспала.
Воловари и овчари
овчарко льо, брат да ми си,
хайдете да ме извадите
от таз гора роксанова
да се кача на баира -
да погледам долу и горя,
дано видя наше село,
наше село Конарово.
Огън гори, нека гори -
да изгори мойта майка,
мойта майка и моя баща,
че хранили, че гледали
пет дъщери, все хубави;
във всяко село по една дали,
мене дали твърде далек -
през три села, през три гори.
И то барем да е човек,
на селото камиларин -
камилите, пущините,
деня лежат, нощем пасат,
в полунощ вода пият.

© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 08.08.2016
Български фолклорни мотиви. Т. І. Обредни песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2016