* * *

Мома кълне близките си - дали я на камилар

- Бре, овчарю, бре, другарю,
изведи ме от таз гора,
от таз гора, пуста гора,
та да видя в нашто село,
в нашто село огън гори,
огън гори, метла мете.
Нека гори, нека мете -
да изгори и измете
мойта майка й моя татко,
че хранили девет деца,
девет деца момичета.
Всяко село една дали,
мене село не остана.
Мене дали тука долу,
тука долу в Камиларово,
в Камиларово на камилджар,
да му пася камилите,
камилите, пущините.
Денем лежат, нощем пасат,
постряд нощем вода пият,
сутрин рано зоба зобят.
Хем ги пася, хем си плача,
хем си плача, хем си кълна:
"Де отиде мойта хубост,
мойта хубост, мойта младост!
И моето първо любе,
нивга няма да го видя."

© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 08.08.2016
Български фолклорни мотиви. Т. І. Обредни песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2016